Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.

Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше,
и мисъл лоша, сърцето скова.

Времето във стонове минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше,
и то вледенява се отново.

И ето, че пристигна новината,
любимият ѝ мъртъв на дъното лежеше.
Остър нож разкъса ѝ душата,
а тя все повече и повече скърбеше.

Годините минаваха покрай жената,
всяка вечер до брега ридаеше.
Оставяше черна роза във водата,
срещата епична със смъртта желаеше.