Хиляда луди в мен живеят.

Неукротими са, почти не спят?..

Осъждам ги, а те се смеят

и тихо във ухото ми шептят...

Бъди свободна, тичай с ветровете,

обичай себе си, не спирай да мечтаеш...

Убий страха, изтупай си крилете,

ще имаш всичко, щом го пожелаеш...

Огледай се и спри да обвиняваш,

изтрий глупаците от своя списък...

Така по – малко ще се нараняваш

и всеки връх ще ти изглежда нисък...

Не слушай  кой какво ще ти разправя.

Тя болката на всеки е различна...

Гмуркай се, дори да се удавиш,

към поривите не оставай безразлична...

Пази сърцето си, не пускай всеки,

напълни се с коне троянски...

Не се плаши от стръмните пътеки,

налей в кръвта две дози хулигански...

Не ставай скучна, имаш време,

ти още си минаваш за момиче...

Живей без много да ти дреме,

пред никого недей да коленичиш...

И още хиляди неща разправят.

Надвикват се, един през друг крещят...

Нали са луди, лудории правят,

а случва се и с дни да си мълчат...

Тогава млъквам с тях и аз.

На своята си тишина се наслаждавам...

А тя зачева в мен патологичен бяс

и всеки път по малко полудявам...