StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,654
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,931
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Бяла тишина...

Притихнала в твоята прегръдка,
разпръснала копринени коси,
притисках своите гърди към твоите,
улавях пулсът на изгубени мечти...
Ти идваш винаги в сънят ми,
не смеещ да погалиш моето лице,
оставяше следите да ме водят,
по път, по който ти си тръгнал на зори...
Звездите исках аз да видя,
които ти запали през нощта,
и две очи със пламъчета сини...
горяха - в любовни грехове...
Две чаши с не допито вино,
те чакат - опиянени устни,
усетили дъхът на изстинали сълзи,
замръзват по лицето ми все още топло
не знайно, оставил си ги да текът!
Трябваше да чуеш този вик,
вик на отчаяние и на болка,
вик на една жена!
Признавам слабостта си,
че мога да обичам,
един човек, ако бе и той „Човек” !
И днес, нямаше да бъда потопена
в тази бяла тишина...

16/09/2008 / Lina


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-16
прочитания: 846
точки: 55 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 24 (виж препоръчалите)

Вход