uFeel.me
Бяла като стих...
Автор: pin4e,  29 декември 2012 г. в 13:09 ч.
прочити: 553

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -

в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.

Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии

и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.

 

Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес...

По една цигарена луна да запалим под студа грамаден.

И да сгрее зимните ръце жарко порцеланово вълшебство!

Ритуално. Сбъднато кафе. Късо и горчиво като детство.

 

Урната ли?! Малко закъснях, но те моля за паничка време –

за един спасителен ошав... Стига ми едно летоброене.

Ще те дам на вечните вълни, лято щом поникне над морето...

 

Урната е бяла като стих. Коледа! А мама е в ръцете ми.

 

2012*

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me