Ръцете ми замръзват,
по дяволите този студ!
Кажи ми как се стопля
ледът на севера...
Статут на страж и враг
е вплетен с вените ми.
Не търси вина. 
От теб избягах,
вълк подгонен от сърна.
И връщам се
по дирята ти прясна,
ухае на цветя и леден дъх,
не ме мрази
неземна и прекрасна...
е зимата
и твоят бял последен стих...