Потта от челото, слабо проблясва
в мрака се движа с фенерче в ръка,
събуждам се, от пристъп въздъхнал
попаднал отново в капан на съня!
Мислите тежки, денем ме дразнят
лампата гасне, останал съм сам!
очите ми святкат, но клепачите падат
за миг политам и озовавам се там.
..
Движа се бавно и всичко оглеждам
познат коридор, светлината блести
вървя към нея изпълнен с надежда,
че ще намеря заслон от кошмарните дни.