Бутик за поезия

 

 

 

 

                Ако можех да имам едно

                магазинче със две полички,

                бих продавал… познайте какво?

                 — Надежда. Надежда за всички.

 

                                           Джани Родари „Надежда”

 

 

Едно момиче, което иска да се влюби,

едно момче, което казва – обувките

са моят дом,

о, те са просто млади влюбени,

доскоро пели:

„зеленчуци, който не яде”.

 

В интимността на градската градина,

сред пеперудите на нежността,

с очи, които казват всичко,

те нямат нужда от поезия,

защото те са ходещ стих.

 

Да уловим цялата енергия.

Когато дойдат бури и мъгли,

когато сметки за илюзии се плащат,

лицата им когато станат

като оветрена скала,

тъгата – спътник на мечтателя,

ще ги затисне под перчемите,

тогава те ще влязат в магазинчето,

строшили зъбите на злобата,

ще видят езерото с водни лилии

или пък просто две полички,

и магазинчето не ще е някой мол,

но никога не ще фалира