Бурята навън те имитира,
в прозореца тъмен се взира.
Носи целувка пратена от теб,
скрита в пазвата,
на вятър луд и свиреп.
Бурята навън те имитира -
\"Помни,че те обичам\" -
шепне с твоя глас.
Пред вратата се спира,
и лумка в късния нощен час.
\"Излез вън да те докосна\" -
сякаш чувам да крещи.
\"Нещичко за тебе нося,
от един човек,
който все сънуваш ти.\"
Бурята те имитира,
със силата си ме призовава,
а може би импровизира,
и с моя сън се забавлява.