Стига този свеж аромат до дробовете ми,
хладен, чист, ободряващ и опияняващ,
а капчици вода, мият от мен грима и се
чувствам гола пред стихията, не по -
силна от тази в сърцето ми - на любовта.
И щом засвети, сякаш вечно съм живяла
в тъмнина, въздигам се до небесата и
летя, посещавам всички мечтани кътчета.
И толкова гръмко крещи сърцето ми, че
птичките се сгушиха и заглъхна звука от
песента им весела, а луната спотайва се
някъде сам, сама.
Щом сърцето ми се освободи и отново
полети, и на вън ще спре да вали!