1. (общуване)
ожадняват ли рибите диего
и птиците дали пълзят
дали изпращат още bullet-doux
по гълъби
или писма в бутилки
по пираните
(а ти)
далече си диего
до тебе не достигат жиците
до тебе не достига жалкият wi-fi
ти мен ме чуваш
но пък аз те губя
ще те дочакам
(може би през май)
2. (заедно)
диего отново сме заедно
лежим на пясък лунен
и пием роса от тревата
няма трамваи
а малки бутилки
(в тях)
пирани се блъскат
тясно е диего
тягостно
тежи им
твоят bullet-doux
накълван е
(от гълъби)
сега те чувам
но ти мълчиш
с очи ме пиеш
и се давиш
да помълчим диего
тихи са пираните
3. (танцът)
никаква нощ
неонова
но наша е
диего
салса ритъм
(за сърцата)
потна кожа
влажен поглед
целуни ме диего
в танц завърти ме
утре си тръгваш
морето те чака
пираните дебнат
изпращат те гълъби
да танцуваме диего
и да се целуваме
а после
после дълго ще
крещят очите
от сливане
от смесване
от страстите
няма утре
няма вчера
диего
дръж ме така
до зазоряване
4. (сама)
диего си тръгна
отровени гълъби
и тихо
като след дъжд
/през април/
самотно-невзрачни
сиви пирани
тракат с челюсти
по стар тротоар
далече останали
мъртви
спомени
призрачно
влачат крака
всичко свърши
писмата ги няма
няма бутилки
/пластмасата
се топи/
някаква салса
накълцва на салца
сърцата танцували
бясно
туп-туп туп-туп туп
ехограф
санитари
престилки
ръкавици
скалпел
сестраааа
доктор пиян
гневно се киска
„И този път оцеля”
5. (утро)
утрото е
безпричинно сиво
не няма дъжд
и няма облаци
/е, няма мъж/
и все пак утро е
тежи като отчаяно
писмо
/да онова
в бутилката/
преглътнах залък
чух сирени
и за морето
спомени нахлуха
то бе вълна
огромна
/почти/ цунами
ласка
с рани позавехнали
маркучи ми държат живота
/хищния/
и дърпат ме към ада
/дето бил живот/
диего си отиде
свърши се нашата
и ще се видим
в черна зима
някъде отвъд
докторът е махмурлия
тъжно гледа
поклаща глава
едно писмо
отвън оставено
размазано е
/от слана/
а пък зъбите
/на моя доктор/
потракват в паника
и глад
и гад
“СТАНИ МОМИЧЕ
ВЕЧЕ СЕ Е СЪМНАЛО”
довечера ме чакал
/във Биад/
не докторе
не ми се става
и не ми е до
веселба
диего го няма
свърши се нашата
гълъби зъзнат
пирани кълват
6. (морето)
пясъкът залепва
вълните горчат
небето тежи
няма гълъби
гларуси
кръжат
и пищят
/не мълчат/
пираните скрити са
на дъното
/мътното/
диего ли търсят
така не разбрах
очите запълват се
с някакви работи
и ме избива
/на смях/
“CHE PASSA SENIORA?!”
добре ли разбрах
говорят езика
на моя
забравен диего
с който някога спях
педро се казвал
събирал бутилките
със следи от очи
на рибари
след плаж
искал малко въздух
не бил виждал гълъби
пираните
/писна ми от тях/
очите
очите му гледам
и питам се
диего ли беше
единствен
такъв