Не ме губи в прегръдката на лятото,

не ме търси в сълзите на деня,

не ме оставяй в шепите на вятъра -

с единственото: Теб не те боля?!

Не ме измисляй - сякаш съм причина.

Не ме рисувай, просто ме докосвай.

Не ми задавай никакви въпроси,

които знаеш, че болят, отново.

Сънувай ме - във нощи като тази.

Луната днес е синя, до полуда.

А после събуди се в изгрев, гален,

обичаш ме, а сякаш... се страхуваш.

И нека в нощи като тази се изгубим,

в гълчавата на времето, и... чудно...

А после дълго, дълго да се любим...

Не ме сънувай, нека да сме... будни.