Броя до хиляда, а после обратно и пак не заспивам, не намирам покой. А после се питам какво е хиляда сред хиляди мъки безброй. Сред хиляди сълзи на майки скърбящи, сред хиляди думи, изречени в гняв, сред хиляди молитви за хляба насъщен и хиляди мигове, прекарани в страх. Объркана, пак броя и оплитам чувства ранени с покълнала вяра. Отварям прозорец, в безкрая се вглеждам с хиляди светли звезди във простора. Така неусетно притихвам, заспивам, заспиват хилядата болки във мене. Сега съм едничка &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; във тази Вселена, която ми даде една благословия - &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp; навреме!