Само миг,

само миг още.

После тръгвай, 

нарамил торбата

с неизбежните

свои въпроси,

с не нарочните

свои дилеми.

Хайде бягай,

назад не поглеждай.

Пътят вие по

стръмни пътеки

и до нийде 

след тебе не стига.

Пътят води обратно,

до... мене.

Ти в безпътица 

вечно се луташ.

Ала времето

вече отмина.

Само спомени 

тежки прозират.

Недоносено -

твоето бреме.

Хайде тръгвай.

Вземи си торбата.

Там ти е... кръста.