ще закусвам в Тифани копеле

или поне на едно значимо социално място

преди да проговори света

ще завъртам шапката си в северна посока

ще чакам точни указания

омлет

джус  джаз  Джисъз

да светне първата светлина

между добре подострените струни

и в странния тембър на гласа ми

/ти знаеш/ да влизат нови спомени

ще закусвам копеле

лица в дъжда

последното ми останало мълчание

баница и боза чесно

триъгълно слънце

мустаците на Дали

или поне пеперудените му кораби баси

/като не мога да съм Гала/

ще съм Жаклин с виолончело

в което пускаш бронзови монети

с романтична нагласа и бели салфетки

където сълзите не падат

а само напомнят съдържанието вляво

всички сутрешни звезди

нещото дълбоко синьо

котката зад ъгъла

ако си Хенри

и вселената спи на лявото ти бедро

ще закусвам копеле

в Тифани

със сърцето ти

а ако не си

ще ти направя улица в която да вървиш