Божествените струни се разливат
в стихията от вечни редове
и сякаш че в главите ни измират
безсмислените стари страхове
със своята убиваща еднаквост,
която ни побърква всеки час,
предлагана от всекиго за знатност,
но криеща красивото от нас.

Неверни чувства, вий не сте ни нужни,
ний служим на уханните цветя,
че те обичат, даже да са чужди,
и виждат в нас вълшебни същества,
с които да споделят свойта хубост,
тъй както и певецът – своя глас,
под формата на нежно-сладка лудост,
с която да се буди наш\'та страст.


Божествената мисъл ни залива
със своите безкрайни чудеса,
но в хората е цялата й сила,
откъснат ли душата от плътта
и стигнат ли небесните предели
чрез вярата, че само добрина
ще ги осмисли като живи сцени,
разпръскващи сред мрака светлина.