Бон диа, миа Магдалена! Добро утро, моя мила!

Добре ли спа?... Дано за сън спокоен да намираш сила!

Прегръщаш ли Никола нощем?... Той – плаче ли все още?

Наместо теб - мечока си прегръщаше той, късно нощем!...

Наместо теб!... Но казваше ми той – „Не ми помага много!“...

Кафявият мечок – подаръкът ти коледен от мене,

да гушка, каза му, щом мъката по тебе го обземе!...

Току пред пътя ни, детето - мечока си ми завеща,

за след раздялата, за път виновна - нали съм му баща!...

Семейният мечок ми завеща, пред път към теб, далечен!...

Мечока, завещан ми от детето, прегръщам днес пред сън!...

Боли ме и разбирам - мечокът е бездушен като пън!...

Мълчи,  мълчи - дори и да го мачкам нежно по гръбчето,

тъй както на заспиване, поискваше от мен детето!...

Тъй както, свикнала бе ти Никола, като малък още!...

Бон диа, Магдалена!... Гръбчето не забравяй – мачкай, ти!...

А старият мечок - е мъртъв!... Дано, Никола, ми прости!