В памет на Красимир Маринов
Поглеждам към душата си, изпълнена с болка и страдание
и виждам как ми липсваш - пак изпадам в отчаяние...
Липсваш ми ужасно много
и дупката в сърцето е голяма.
Върни се и я запълни!
Не издържам вече да те няма.
Ти беше колкова добросърдечен с мен и мил,
ти никога през живота си не си ме наранил.
Държеше се с мен толкова добре
и ме обичаше с огромното си сърце.
Трябваще да ти кажа,че те обичам още тогава,
защото сега съжалявам,че не го направих.
Това ме наранява!
Може би съм ужасна дъщеря,
но винаги ще си спомням за теб с умивка!