Болести. И кал. И вино.
Дяволът така нарече.
„Аз душите Ви ще взимам!"
И душите ни обрече.
Болести. И кал. И вино.
За да пием! Да забравим!
Че след лято - идва зима,
Че смъртта не ще поправим.
Болести. И кал. И вино.
Бог - притихнал и немее,
а небето мътно-синьо
във пиянството се смее.
Нощ във утро се обръща,
свършва сладката заблуда.
И небето в миг повръща
нощно-минала полуда.
Кал земята покварява
и оставя мокри рани,
както болестта посява
Страх. И хиляди забрани.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me