Кървят ръце. На всеки следващ гост
Пребродил двата бряга, в две души,
Където любовта, е въжен мост
Изплетен от безчувствени лъжи.
Те ходят. По изгнилите дъски
Ръцете им кървят... оставят белези,
Въжетата протъркали пръсти
Държащи от омразата - във себе си!
Очите им пропадат, в пропастта,
Сълзите им, прииждаха с реката...
А болката - вълна подир вълна
Се удряше и пръскаше - в сърцата!
Клатушкат се въжетата. И дни
Които те държаха във ръце.
Проскърцваха изгнилите дъски...
Вълните се разпръскваха и те.
Когато любовта, е въжен мост,
Въпросът е - дали ще издържи?
И без да знае, всеки следващ гост
Минаваше през мрежа от лъжи!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me