Над дългия ми поглед е морето,
а не под мен, а не пред мен и вътре...
Приижда като звън от кастанети.
Дали ще оглушея и замлъкна,
когато ме удари с остри нокти,
нащърбени от пясък, сол и миди.
Настръхнала и гладна дива котка.
Морето ме напада! Тръска грива,
така че да не видя как изчезват
във мократа му паст парчета слънце.
Сега съм оглушала раковина.
Сега съм онемяла и не мърдам.
Небето и морето са близнаци.
Нима се припознах? Дали съм мъртва?
Над погледа ми зее прясна рана
от смлени цветове, планктон и... въздух.