Пепел в огнището стои,
студено духа и вятърът крещи,
натъжено лице, насълзени очи,
знайте, това лице точно на вас благодари.
Вратата скърца - счупена,
парчета от ваза - скъпо купена,
оставено ветрило на моето легло,
благодаря ви дори това да не бе моето место.
Счупени прозорци и мръсни огледала,
кални стелки и счупена кола,
стари вещи, захвърлена пола,
но вечно на вас аз ще благодаря.
Изгоряли свещи от коледните дни,
изсъхнали цветя стоят тук от цветница,
черупки от яйца тук са от Великдена,
дори и да не е така аз много ви благодаря.
Щастлив паяк в ъгъла се е свил,
радва се, защото къща там си е построил,
преди това дом наш беше,
а сега с тъга аз ви шепна благодаря.
Скърцащи дъски и прашни снимки,
паднали завеси със стърчащи бримки,
захлупена чиния и една саксия,
но от моята уста пак се чува благодаря.
Тъжна песен, изпята с моя глас,
жълта есен и леко сива плесен,
паяжини, прах и суета,
но не забравяйте, че аз на вас благодаря.