Прости ми за разбитото сърце,
за всичките безсънни твои нощи,
за посинелите от стискане ръце,
когато плакала си, че ме няма още.

За сторените в детството бели,
за необмислените мои думи лоши,
за казаните хиляди лъжи,
сега от тебе, майко, искам прошка.

Дарила си ме с много топлина,
ти първа глътка въздух си ми дала,
със теб съм опознавала света,
със теб съм плакала и съм се смяла.

Целувам те - аз - твойта дъщеря,
теб - мила моя майчице любима,
прегръщам те - с ръце не, а с душа,
обичам те, благодаря ти, че те има!