Грозно падат дъждовете.

Непотърсени от дяволите черни.

Астматични и безбожни всички са

До пръстите на върховете....

Толкова абсурдно са безверни.

Няма да ти казвам че не искам

Тук, във ада да стоя безкрай

Други пътища ще търся и премина

Но при теб ще стигна в най-евентуалния им край.

Обречи ме! И прокоба залепи по мен

Как да отрека че ми се вричаш?!

Лудостта пълзи по вените и нощ и ден,

Няма начин да не ме обичаш!!!

Следователно не си способен да заспиш,

Черепи разцъфват като луди по следите

Тръгнали надолу и навътре от очите.

Червеи се хранят с  мозъка недоразвит.

Мачкам болката, прегъвам се на две

И пак крещя, защото не търпя да бъда свит.

Мразя ви! И лицемерието ви днес е демоде!

А онези другите, безобразните сърдитковци

Може би очакват да се провалиш

Тихичко, зад гръб и тил подхилкват се

Те обаче няма как да знаят, че не спиш!

Кремавото от стените се олющва!

Блажната боя реве, не може да се спре!

Моят филм по бреговете леко се полюшва!

Гледам през очите на едно дете!

Няма да ти казвам че те търся методично,

От безброй хилядолетия та досега...

Да си човек е твърде плоско, а и неприлично

Дявола ми е приятел само. Важното е докога!