Завърших Техникум Ветеринарен -
с животни исках да говоря.
Днес в делника ми сив и претоварен
не искам с никого да споря.

Животът си направи малка смешка -
животни вместо да лекувам,
да слушам аз за хорските болежки,
сред хорска суета да плувам.

Усещам се в последните години,
че себеси се мисля все по-малко.
И чувствам, че по малко си отива
момичето от страст и огън. Жалко!

Затуй и рядко вече ми се случва
над бели листи да поседна,
да пиша нещо, рими да улучвам,
над битието да погледна.

Във приказките много не ме бива -
говоря малко, точно, ясно.
Безделието просто ме убива -
затваря ме в килия тясна .

Сега без капка гордост ще ви кажа,
че в \"тясна връзка съм\" със Дачка.
И тя от туй най-много ще намаже,
защото съм й личната шивачка.