*

Не мога да късам от никого

ни късчета обич, ни стръкчета вяра

и пак, и отново душата те викаше

с песен беззвучна и мрачна,и стара...

*Не исках, не исках на заем усмивки,

ни грижи, облечени в поглед злорад.

Не исках и сложих желязна обвивка

и пак заиграх във банален парад.

*Танцувах. И падах и ставах.Обаче

чезнеше всеки - и татко, и мама...

и мойто старание нищо не значи.

Какво съм виновна, че никой си нямам,

*стига ми само да знам, че до мене

усмихва се топло сестра ми добра,

баба ми (милата, тъй уморена)...

Излишни са всички двулики неща.

Стига ми!

*Слънцето пия с поглед разпален,

разбиват гръдта ми немирни вълни;

в себе си сбирам света непокварен

и още, и още ще искам дори.

*Не прося ни обич,ни груби фанфари,

а само се питам с безгласна мълва

един-единствен въпросът: кога ли

ще мога сама да избирам това,

*което се мъчеха всички с измама

в мен да посеят тъй... като звук.

Не правя на никой кокетна реклама,

но трябва да знаеш - не спирам до тук!

*Не плача.

*Не падам.

*А падна ли - ставам.

Посрещам, изпращам в глаголи деня.

Обичам и мразя, творя и прощавам

това, що не трябва до смърт да простя.

*Гримирам се. ека светът да ме вижда

такава, каквато сама пожелах

и нека грима вместо мен да обижда...

(аз никога няма да падна до тях!)

*Идват едни, а други си тръгват,

описват нощта във безвкусен предел.

Блъскат се, бият се, все ме залъгват,

всеки поставил си "нещо" за цел.

*Търсех любов - иконна и свята,

натъкнах се само на фалш и измама.

Нейде я има, но не на Земята

(а казват певците - "Светът е за двама").

*Аз знам - съществувам. Това разберете,

дори без надежда - напред продължавам.

Не друго е важно - едно запомнете -

СЛЕД ТЕЖКИТЕ БИТКИ АЗ ПАК ОЦЕЛЯВАМ!!!

******на тези,които се опитаха да ме съборят*****