на Диян
Ти познаваш нощта. И утехата
като ситен прашец по клавишите.
Няма мигли съня. Само шепи,
само тихи следи. Само дишане...
Ти познаваш смъртта – дълга сянка
като мах на криле над безбрежното.
Потъгувай! Сълзите са чайки –
жаден писък за ден. Бели преходи.
Ти познаваш страха. Чакаш времето
като жилав аршин през зениците.
Приласкай го. Пази го в сърцето си –
без да помним сме сиви и ничии.
Ти разчитай понякога знаците,
онзи остров без фар с диви хребети,
онзи син океан с объл пясък –
моят поглед оттам ще ти свети...