Прекалено зает си
да кажеш \"Обичам те\".
Или \"Как си?\" след вчера
да попиташ за миг.
Бързаш след времето,
презрамчил юздите
на димни завеси
с лъжовен светлик.
Прекалено зает си,
за да спреш тротоара,
самоходещ към нищото.
Поне за вдъх и издъх.
Да отвориш вратата
за последната спирка.
Нарекъл я \"щастие\".
Изопната вън без чадър.
Прекалено зает си,
за да спиш на открито.
Памучно-пашкулно,
когато роят се звезди.
От небето отзад
на толкова вързаност
пропускаш невиждащо
своя спасителен вик.