Безвремие... Остана само болката - сковала дъха, сърцето, душата. Стрелките на часовника, сякаш спират да се гонят, умориха ли се? Времето спря своя бяг. Безвремие... Уцели на сърцето ми отскока, болката - невидима, неуловима. Арфа, звучи сега – плаче, заедно с мен... всичко изстина - дори кръвта. Безвремие ... Остана само спомена - който извика жално и в облака далеч - скри се. Разруши се моят свят - като пясъчен замък... остана само спомена: ах как искам с ръка да го докосна....!