StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,508
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,041
   Точки: 2,656,488
   Съобщения: 153,603
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Безвремие

Вчера седях на поляната в пъстър и чуден килим.
Но после отвори се ямата, която в пръстта прокърви.
Светлината изчезна със слънцето, настана студ и тъма.
Постепенно цветовете угаснаха и всичко потъна в мъгла.
Първо посърна зеленото, погълнато от своята скръб,
после си отиде и синьото, потънало в тъмната кал.
Червеното достигна до истина, разтвори се в своите сълзи,
едва пулсиращото оранжево - и то не успя да се спаси.
Така се редяха и другите, потъвайки нейде в нощта,
а капките бавно се свличаха, отваряйки рана в пръстта.

Днес гледам към теб и е тъмно,
а ти си тих и студен.
Очите ти вече не могат да видят
пъстрата полянка, която е пред мен.
Не искам да спра да те връщам,
в мислите ми си все още тук и сега.
Не искам, не искам да се сещам и мисля
как бързо потъна в пръстта.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-13
прочитания: 363
точки: 36 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход