Знам, че някой на другия край на планетата
като мен буден в дългите нощи лежи.
Най-реално с невидими нишки оплетени,
две души се четат по безсънни очи.
 
Без стените излишни, градени от думите,
на един непонятен за други език,
ние мълком си пишем. До болка е хубаво
да се срещнем в разтеглен столетия миг.
 
Твои чувства долавям в почерка на вятъра,
ти за мене гадаеш в топъл мирис на дъжд.
Километри пробягват и сливат се атоми
от ефира в душа. Със сърце на жена, с ум на мъж...
 
 
© Елена Желева. 10.07.2011 г.