Колко много неща не
видях.
Колко много неща не
изпитах.
Цял живот към тебе вървях,
и
ти към мене си бързал...
казваш...
А защо
в
безкраен кръговрат
ни тласкаше
неизменно съдбата?
Аз стоя
 в
този късен час
сама
с
разсеян спомен
в
нощната тъма.
И
звукът на сърцето ти
чувам-
любовен стон се стопи
в
тишината...


От тишината
най-силно боли,
тишината
най-силно крещи.
Плаче с мен
красивата тъжна луна -
прегръща ме
единствено
сънят.

... И ти си там...
... И ти си сам...