Днес отново съм тук край реката,
имам мое си място до водата,
не очаквам никого и с нищо в ръката,
само взирам се на течението в лекотата.

Тук има сили, с които се зареждам
и много лесно мислите подреждам,
назад избягвам да поглеждам,
дълбоко в мен подтискам, пренареждам...


С невиждащ поглед се надигам,
правя аз последен оглед и застивам
сякаш нещо тука ме възпира... и
изобщо май не ми се прибира.