Аз вярвам в своята истина,
напразно не свивам юмрук,
стоя под дървета разлистени,
да... някога бил съм и друг,
но никога в ада прокуден,
но никога дявол с рога
и често, оставайки буден,
аз виждам и в мрака дъга,
минава през моето тяло,
прозира през мене за миг,
далече звезда е изгряла,
напира в гърдите ми вик,
не плача, не и от болка,
аз нося тегобите в мен,
аз искам, аз мога, не моля,
цветът на кръвта е червен,
вървя през огромните буци,
през черната лепкава кал,
без песни на нови капчуци,
не бих и за миг оцелял,
не... кръст на гърдите не нося,
аз чашата вино изпих
и хляба заслужих, не прося,
но път през пустини открих,
да... виждам пред себе си хора,
те гледат, но... някак през мен,
светът покрай мене затвор е,
цветът на кръвта е червен,
солена, на струйки се стича,
облизвам я само с език
и който на мене прилича,
не прави от раните вик.