Животът в своя кръговрат,

радва те, а после кара те да страдаш,

да те дари, той няма как,

със вечно щастие, което ти желаеш.



И тъкмо всичко ти върви

и мислиш си, че си щастлив-

най-лошият кошмар, уви,

сбъдва се, светът за тебе става сив.



Изплуваш някак си отново,

и чудиш се кога ли туй ще спре,

кога ли щастието пак ще дойде

и дали го има въобще.



И ето, всичко се оправя,

но не за дълго, туй го знай,

то отново ще се, пак разваля,

защото кръговратът няма край...