Размити стъпки по брега се стелят,
размити са и нашите съдби.
Неясноти като жарави в душите тлеят
надеждата опитва се да победи...
Покрила с горест неизвестността душата,
безгласен вик издава в самота.
Къде ли пак изчезна светлината?
Защо надеждата се скри в мъгла?
Не зная аз докле ще лутаме се в неяснотата,
а всеки ден ще срещаме с тъга,
и как умората от пустотата,
с един замах днес да прогоним от света
Не бива само доброволната заблуда
да бъде нашата упора днес,
не бива винаги сърцата
да са изпълнени с гнет.
Ей там, на крачка след мъглата
аз виждам грее светлина,
и чувам радостта в душата
-надежда има за света….
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me