Вървя по тясната пътека,
почти изгубила се в нощта
но пак дълбоко в мен отеква
забравен зов на любовта!

Вървя и търся те в тъмата
потънала в самота,
а твоят глас ме насърчава
все по-нататък да вървя!

Дочувам стъпките там в безкрая
и виждам лък светлина.
Усещам, че настъпва краят
и ти изчезваш БЕЗ СЛЕДА!!