Песента ми заглъхна, а в клоните
духна вятър, студено повя
и отнесе на нейде бемолите,
та... съвсем непотребна е тя.

И денят си отива с пухтенето,
като птица, прелитаща с вик...
А дърветата вън - от стоенето -
не усещат бездомния миг.

Не усещат в душата ми мъката -
развълнуван велик океан...
Приближава нощта на разлъката,
но и в нея аз пак ще съм сам...