StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,075
   Потребители: 12,337
   Автори: 3,989
   Коментари: 307,602
   Точки: 2,632,059
   Съобщения: 133,889
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Без нищо лично

И тази нощ е облачно, ще поръми. 
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.      
Дочувам как въздиша старият комин.      
Олекват къщите от тъмното сами.         
Тъгата ли тече по облачните скули       
и тъй минорно си потраква по стъклата      
мелодия от късна есен недопята?            

Въпроса взема вятърът в ръце. Лети.
По покриви, по улици, из всяко кътче.
Почуква тук и там. Заключени врати.
Смълчана, тишината нищо не пести,
изпраща ехото да отговаря с тътен.
В дъжда заслушан и в листата укротен,
притихва вятърът, измокрен и студен.

Вали тъй бавно. Не разпитвам докога,
един след друг угасват всичките прозорци.
Изглежда тази нощ дъждът е сурогат,
напомнящ как тече на капчици тъга.
Премигват светофарите навънка зорко.
След час или до два зората ще притича.
Валя и тази нощ. Валя без нищо лично.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-02-18
прочитания: 125
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход