Тръгвам! Но накъде не знам.
Нямам път. Изтри се начертаното в душата.

Погина тишината, остана тъмнината.
Угасна звездата, сияние в мрака.

Зова с глас, но не излиза от пределите на нищетата.
Няма ни надежди, ни мечти. 

Пропука се стъклото с рисунката на красота.
Удави се в мъка моята душа.