Пишеш, казват,
когато обичаш.Или когато
загубиш скъп човек...
Тогава светът ти се преобръща...
Може би е така.

Колко много...
Безброй листи съм изписала.
Без мастило...
Минават през мен чувства,
а аз ги обличам във думи.
Понякога думи не стигат...
Изглеждат прости и груби.
Но пак край мене се реят...
И пак... ги улавя духът ми.

Мисли и чувства обличам във думи
когато...
заспивам притихнала.
Когато вървя на някъде...
Когато...
отново съм влюбена...
(всеки ден от живота си).
В милия, дето заспивам в ръцете му,
в погледа на детето ми...
В косите на чуждо дете
и в смеха му...
в дъжда...
Във играта на слънцето върху вълна.
Във цвете и в малка жужаща пчела...
И още...в безумно много неща.
И ако когато
минават през мене слова,
със писалка и лист ги ловя...
Чувства, думи, аромат на листа...
Невероятно...
Но навярно бих вече облякла света.
Без мастило...