на Бени

Не ми се облича любов с разни думи-
стоят й натруфено, пошло, кичозно.
Изчезва цветът, сладостта й се губи
и някак я взимам съвсем насериозно.

А тя си е гола, безсрамна и луда.
Говори с очи. Не познава сълзите.
Когато реши се преструва на буря,
през другото време просто обича.

През другото време е лека усмивка,
топла ръка, неподправена нежност,
поглед блещукащ, тиха въздишка,
спомен за полет, море и безбрежност.

Как да я вкарам в някаква мода?
Дрехи от думи защо да й шия.
Да си любов не е дар, а природа.
Думите само развалят магията!