Нямах нищичко -
от теб да ме предпази.
Нито болка,
зад която да се скрия.
Нито гняв,
за да успея да те мразя.
Даже повод за война -
да те убия.
А си вярвах,
че ще стигна до предела
на порочната ти
тъмна половина,
но нелепата ми склонност
да съм смела
ми напомни,
че съм страшно уязвима
и разтворих се -
открита, като рана.
Беззащитна,
наболяваща и гола.
Суетата ми за мъничко остана,
но се спусна
като капчица
надолу
и се смеси
с недостатъци и грешки.
Поразмекна се под мен
и се окалях,
а очите ти
ми паднаха на плещите.
Нажежиха ме до смърт...
и ме запалиха.