Беше време на радост в душата,
във душата ми огън гореше,
да, гореше, но някога беше,
беше друга тогава съдбата.

Там далече оставих надежда,
a с надеждата – своята вяра,
вяра имах , но вече я няма,
няма истина мен да поглежда.

Остарявах в света на лъжата
и в лъжата си търсех утеха,
в таз утеха намерих успеха,
но с успеха платих и цената.

Нейде нявга залюбих цветята,
но цветята забравиха мене,
и на мене нарекоха племе –
племе с име “Носи си вината!”.