Беше нощ, помниш ли,
в края на юни,
луната приличаше на презряла дюля.

Двама с теб в мрака
лежахме и слушахме
котките вън, които се душеха

котките, двете,
които се любеха,
и пред очите им звездите се губеха.

Розите в ъгъла
тихо ухаеха
и за другия ъгъл даже нехаеха,

а там двама с теб
лежахме и слушахме
котките вън, които се любеха.

В тъмното, помниш ли,
телата ни блеснаха
и пред прозорците утринни се заплеснаха

по котките, двете,
които се любеха
и пред очите им звездите се губеха.