uFeel.me
Белязах времето с тебе с клеймо красиво - минало!
Автор: RENIKA,  28 май 2010 г. в 20:33 ч.
прочити: 220
Белязах миналото,
заклеймих и времето,
заключих спомените,
в скрина прашен с онези старите,
прибрах и врътнах ключа тежък.
Остана полъхът, уханието само
от изживяното,
остана и усмивката ми.

Минава като лента през съзнанието,
изгледано, изместено и минало.

Да се разделяме по-лесно .
Да се разделяме по-смело ...
беше казал мъж един практичен.
Да изхвърляме по-лесно овехтелите,
немодни дрехи, вещи, мисли, спомени ...
Кой където може.

По-смелият - в коша.
Сантименталният във скрина прашен.

И след туй се раждат дните нови,
и тъгата избледнява,
и болката се притъпява,
и път на нов живот се дава.

Който може - става бързо.
Сантименталния по-бавно,
но и той успява ...
стига да не разлиства
и мисълта му да не е на рафта,
пред очите и сърцето ...

Ето там в скрина, с ключа тежък,
между другото си минало
се сгушиха и пресните
ми спомени с тебе.

Толкова внимателно прибрах ги,
сякаш има риск да се измушат
и пак пред погледа ми да се гушат.

Белязах времето със тебе,
заклеймих го ... с клеймо красиво - минало!

Деня сега очаквам нов
и изгрева да ме погали,
минутите ми трепетни
на новото отдадени
ще произвеждат спомени.

И циклите ще се повтарят,
а аз с усмивка ще посрещам изгревите,
с усмивка ще изпращам залезите,
защото знам, че са красиви и единствени,
защото знам, че се редуват,
както срещи и раздели,
както радости и болки,
любови и разлъки.

Усмихната съм... за утрото и изгрева,
усмихната съм и при залезите.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me