В градината, сред плодните дървета,наесен бях най-младото дръвче.Дълбоко пуснах корени и ето –сега по ствола ми живот тече.И ранна пролет радост в мен налива,заплита в клоните ми слънчев смях.Затуй сега, от всички най-красива,блестя с корона в белоснежен цвят.
И сякаш съм невеста под венчило:
в очакване и малко страх трептя,
че утре плодовете ми тръпчиви
за теб с измамна хубост ще блестят.
И ти, едва дочакал да узреят,
ще впиеш устни в тях нетърпелив:
дали ще ме погледнеш със презрение,
или ще се усмихнеш мълчалив –
на дребните ми плодове стипчиви?
Мен Бог ме е благословил така –
да мамя с обещания красиви.
Затуй и теб с цвета си приласках.