uFeel.me
Белият мрак
Автор: pin4e,  14 юни 2011 г. в 10:00 ч.
прочити: 665
Тънконог месечинко затанцува отнесено.
А в косите ми, жълтите, зреят оси.
Дребни болни звезди падат ранно предесенно.
Вятър крив и изострен коси ли коси.

По тревите щурци неразумни подскачат,
и цигулчено плачат със летни очи.
И понеже си тръгва на лятото здрачът.
И понеже хамакът - разпънат - виси.

Тежко грозде - очите ми. Шумва ширата им
и се вдига на пяна. Под миглите - мрак.
Иде хлад. И гаси с тишина топлината.
Става вино душата ми. Бяло. От сняг.

27.08.2005

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me