БЕЛИ АНГЕЛИ
Метна воала си тъгата
и с тъмнината си закри
звездите и дори луната,
а после в мен очи си впи.
С лапите сграби ми душата
в косите си- валма я сви
и сякаш хвърли я в реката,
та на парчета я взриви.
Забулена така в мъглите
сама се лутах по брега.
Търсех отчаяна звездите,
посока дирех, светлина.
Избухна мълния в небето.
Раздра го и зора роди.
Длани притисках към сърцето,
где пеперуда гнездо сви.
Проблесна пак, ръка протегна.
Събра парчетата в едно.
От горе някой се протегна
и ме погали със крило.
Събуди пролет във гърдите.
Надежда цъфна в розов цвят.
Очите вперих към звездите,
посрещайки един друг свят.
Гледах смаяна, онемяла
пратениците в захлас.
До един с наметка бяла,
с нежен и ефирен глас.
Ангели бели ми изпрати
приятелска, добра душа.
С грижовност и заръки святи-
Подкрепа в моята борба.
Така роди се тая песен
и хорът, ангелски, припя.
Ще топли тя моята есен
до края ми на таз земя.