Море, бела Яно-
щерко самодивска,
дай да ти прихвана
кръшната извивка.  

Ти ще ми пристанеш,
с твойта тънка снага.
Мене ще обичаш,
моя Яно, драга.  

Че момците гледат
и кривят капели,
нея, все си искат
като полудели.  

А пък тя им бяга -
през поле широко.
Точи тънка сабя -
на връх, на високо.  

Ще се пази Яна
от момци игриви-
със мустаци черни,
много закачливи.  

Че обича Яна -
сал един Стояна.
Него ще пристава-
жена ще му става