Навън студено е и аз разхождам се сам без почти никаква пара.
Със старите скъсани дънки вървя. Зашити тук и там на кръпки и ето
намирам два лева.
Два лева в джоба ми има в този студ къде да ида?
С два лева какво по напред да купя цигари, хляб или кафе?
В този дъжд и под дървото да си скрит е нещо, но ето аз губя моите
два лева и какво да правя?
Няма за мляко дори. Аз няма да пуша и кафе да пия аз няма и хляб да ям само да има,
за децата чаша топло мляко и малко хляб, чаша топло мляко и малко хляб, но
няма пукната пара и съм тъй гладен и уморен, а моите деца ме чакат вкъщи с
надеждата, че днес ще има нещо топло за вечеря.
Какво да правя без моите два лева?
В този момент и те са цяло богатство за мен. В този момент и те са цяло богатство за мен.
Ах, да имах китара поне. Да седна тук под дъжда, да посвиря с птиците да си поговоря. Свойте
мъки и неволи да разкажа. Ах, този дъжд вода поне ми дава и за китарата още аз мечтая.
Да посвиря. Вместо думи с нея да разкажа за моята тъга. От глад умряха ми децата и жена ми разболя се...
Ах, за какво са ми и двата лева без тях те нямат стойност никаква и ето, че птица една на рамото ми стои и
в далечината още сто и една китара стара колкото света в ръцете ми стои и тук под този дъжд аз свиря
най-тъжната си песен и вятъра до мен говори. Ела, момче легни. Ела, момче под клоните. Ела, момче в свят друг
където няма болки и тревоги където ти щастлив със семейството ще си...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me